Липсват каквито и да е сериозни доказателства, че през 1906 г. се е случило нещо толкова значимо, че да е достойно да се нарече “лето първо на русенското футболно летоброене”

В навечерието сме на шумно прокламиран и добре организиран футболен празник. Закъснял празник. Защото всички именити русенски футболисти, които ще бъдат удостоени със значки на БФС за приноса си към развитието на играта в града ни отдавна заслужаваха подобен жест на уважение към труда им на терена и признание за дългогодишното им спортно майсторство.

Интересен факт, изтъкнат от организаторите, е че проявата съвпада точно с вековния юбилей на футбола в нашия град. Преди всичко като фен, и после като журналист, се поинтересувах се е случило през 1906 г., за да бъде тя толкова важна за футбола в Русе. Четох, слушах и гледах всички водещи медии в този град, но така и не разбрах от тях същината на въпроса – какво е станало тогава, преди век. Вместо това от страниците и от ефира ми набиваха в главата кой актуален политик и лъскав бизнесмен щял да уважи празника на футбола – информация, присъща на типично PR съобщение, а не за журналистически материал. И естествено, нито дума за историята и за 1906 г.

Реших, че темата е достатъчно интересна, за да направя собствено журналистическо разследване и да установя истината за този “вековен юбилей”.

В крайна сметка достигнах до първоизточника, на който организаторите на събитието са се спрели за отправна точка. Оказа се, че това не е някой пожълтял архивен документ, удостоверяващ истинността на твърденията им, а просто една книга от автор, творил по времето на комунизма.

Неговият труд, явяващ се от малкото по темата, приемам за значим. Предвид задълбочените ми изследвания в областта на футболната статистика и история обаче, съм свикнал да подлагам всичко на съмнение, особено източниците от периода след 1944 г. – по обясними причини. Но дори и в самата си книга “Русе, Дунав, Спорт”, г-н Гинев не придава такова значение на спомените на учителя по гимнастика Никола Гладнишки, който твърди, че на 15.IX.1906 г. е създал футболен тим с името “Напредък” в Русе. Популярният от преди Втората световна война клуб “Напредък” в Русе обаче е създаден през 1919 г., като около тази година впрочем са основани и всички тогавашни русенски футболни клубове. Буквално два реда под “историята за 1906 г.” авторът посочва, че това не може да се приеме за началото, и че ако се говори за началото на футбол в този град, то това е 1908 г., когато е основано и регистрирано физкултурно дружество “Дунав”, наименовано първоначално “Геолог”. От този период фигурира и писмен документ на това дружество, в който между другото пише:

“... да се отпуща дружествения топ на членовете, желаещи да играят футбол, като за това се назначи главатар, който да ръководи играта.”.

Може би от лични съображения във връзка с тогавашното време, когато е писал книгата си, авторът не е посочил приноса на най-важния човек за футбола по това време - швейцарският учител по гимнастика Луи Айер, който практически е научил русенци “да ритат топката само с крака”. Има сведения, че Айер е учителствал в пансиона “Нотр дам дьо Сион” (днешната английска гимназия) в Русе и преди 1906 г., което е явен знак, че футбол в града ни се е играел и преди 1906 г. Учениците са играели футбол в часовете по физкултура някъде през 1900-1901 г. Впрочем, в спомените на русенци от това време се споменава, че чужди моряци слизали от корабите на пристанището, избирали поляна и ритали кълбото по нея още в края на XIX век.

Няма как да не си признаем, че липсват исторически доказателства, кога точно за първи път се е играл футбол в Русе, но това със сигурност е било далеч преди 1906 г. Разбира се, това не е бил организиран футбол, а просто мачле между преминаващи през града ни моряци, като за местните жители едва ли е било понятно какво точно правят те на поляните до пристанището. По-късно учениците на Луи Айер и русенски студенти, учещи в западни университети и в “Робърт колидж” - Цариград вече играят футбол и на практика те са били първите русенски футболисти.

Дотук може да се обобщи, че неорганизиран футбол в Русе е имало още в края на XIX век, т.е. преди 1906 г.

А какво е организиран футбол и кога се е появил той в Русе?

За да можем да наречем футболното движение организирано са необходими два съществени субекта – от едната страна са регистрираните футболни клубове, а от другата – независима обществена организация, която да се ангажира с организирането и провеждането на състезанията между клубовете. В Русе това се случва в периода 1918-1924 г., когато са основани и регистрирани футболните клубове – Левски, Напредък, Ангел Кънчев, Бенковски, Варош, Арарат, Бели Лом, Раковски и др. През 1922 г. пък е създаден и вторият субект в организирания футбол - РОСО (Русенска Окръжна Спорна област) - независимият орган, който администрира футболните състезания. Първите официални първенства по футбол в Русе са през 1922 г.

Ще прибавя и още един международно приет факт за футбола в България. Той идва от признатата от ФИФА Световна организация по футболна статистика и история. Според нея, първият официално регистриран футболен клуб у нас е “Футбол клуб” – София, известен по-късно като ФК 13, който е основан от Благой Балъкчиев през 1909 г. А началото на организираният футбол в България е през 1924 г. когато е основан БФС, формиран е първият национален отбор и е проведено първото официално държавно първенство по футбол у нас. Не случайно БФС отбеляза 80-годишнината на организирания футбол в България със серия тържества през 2004 г.

Ясно е, че т.нар. “събитие” от 1906 г., за което липсват каквито и да е сериозни исторически доказателства (архивни документи, публикации в печата и др.), трудно може да бъде наречено “начало на футбола в Русе”. Просто любителски футбол в града ни се е играл и преди, и след 1906 г., а за организиран футбол в Русе може да се говори през периода 1918-1922 г. И в двата случая има множество исторически документи, които свидетелстват за началните години на футбола в Русе.

Дори и един от няколкото махленски футболни тима в Русе през 1906 г. да се е казвал “Напредък” не виждам какъв чак толкова голям е приносът му за появата и развитието на футболната игра в града ни. Според мен началото трябва да бъде свързано изключително с делото на учителя Луи Айер около началото на XX век, защото на него и на другите швейцарски учители, не само Русе, но и България дължи много за първите стъпки и бурното развитие на футбола у нас.

Преди разговарях с 80-годишният бивш футболист на Левски (Русе) Борис Митев, единственият останал жив играч на този най-титулуван русенския тим през 30-те и 40-те години. Той също потвърди, че още като младеж е знаел, че Луи Айер е човекът, поставил основите на футбола в Русе и че именно на швейцареца дължим развитието на футбола в града ни.

Не мога да си обясня какво печели Русе и русенският футбол с това лишено от каквито и да е сериозни исторически аргументи решение, награждаването на футболните ветерани да премине под лозунга “100 години футбол в Русе”. И не е ли по-добре да се проведе едно по-задълбочено историческо изследване от съответните институции в града и да се установи и приеме някаква по-реална и добре документирана в аналите дата за началото на футбола в града ни.

Въпреки дълбоките ми съмнения за коректността на хората дали тази идея и за преиначаването на историческата истина относно “юбилеят” – “100 години футбол в Русе”, бих искал да поздравя инициаторите, организаторите и спомоществователите на този празник. В крайна сметка не е чак толкова важно колко точно години са се навършили от появата на футбола в нашия град. Далеч по-важно е всички русенски футболисти-ветерани да усетят при награждаването им с почетни значки на БФС на Градския стадион, че това което са постигнали е значимо и че няма да бъде забравено.