Столетия наред Европа е била сцена на чести и кървави войни. В периода 1870 – 1945 г. Франция и Германия водят три войни с ужасни човешки жертви. Мнозина европейски лидери достигат до идеята, че осигуряването на траен мир между техните държави минава през икономическото и политическо обединение.

1946-1949

На 19 януари 1946 г. в реч в Университета на Цюрих, Швейцария, британският премиер Уинстън Чърчил призовава за създаване на “Съединени щати на Европа”.
През 1949 г. Франция, Великобритания и страните от Бенелюкс (Белгия, Нидерландия и Люксембург) решават да основат Съвет на Европа и канят Дания, Ирландия, Италия, Норвегия и Швейцария да се присъединят към инициативата.

1950

На 9 май в реч, вдъхновена от Жан Моне, френският министър на външните работи Робер Шуман предлага Франция и Германия и останалите европейски държави, които желаят да се присъединят, да обединят ресурсите си от въглища и стомана ("Декларацията “Шуман").
На 3 юни Белгия, Франция, Люксембург, Италия, Нидерландия и Германия подписват Декларацията “Шуман”.

1951

На 18 април Шестте (Белгия, Франция, Люксембург, Италия, Нидерландия и Германия) подписват Договора от Париж за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС).

1952

Договорът за ЕОВС влиза в сила. Жан Моне е издигнат за председател на Върховния орган на ЕОВС, а Пол-Анри Спаак за председател на Парламентарната асамблея.

1954

На 8 декември Съветът на министрите на Съвета на Европа приема за своя емблема синия флаг с 12 наредени в кръг златни звезди.

1957

На 25 март Шестте подписват в Рим договори за създаване на Европейска икономическа общност (ЕИО) и за Европейска общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) – споразуменията стават известни като "Договори от Рим".

1958

През януари Валтер Халщайн е избран за председател на Комисията на ЕИО. Шестте решават да създадат Комитет на постоянните представители (COREPER), който да подпомага работата на Съвета.

През март Европейската парламентарна асамблея заседава за пръв път в Страсбург, Франция. За председател е избран Робер Шуман. Първият регламент на Съвета провъзгласява немския, френския, италианския и холандския за официални езици на Общностите.

1959

През юли седем държави от Организацията за европейско икономическо сътрудничество (днес ОИСР) –  Австрия, Дания, Норвегия, Португалия, Швеция, Швейцария и Великобритания – решават да основат Европейска зона за свободна търговия (ЕФТА).
Турция подава молба за асоцииране с ЕИО.

1961

През юли Ирландия, Великобритания и Дания подават молби за членство в Европейските общности.

1962

Парламентарната асамблея решава да се нарича занапред Европейски парламент.
През април Норвегия подава молба за членство в Европейските общности.

1963

Президентът на Франция ген. дьо Гол заявява, че Франция се съмнява в политическата воля на Великобритания да се присъедини към Европейските Общности. Няколко дни по-късно преговорите със страните кандидатки са прекъснати.

1964

През декември влиза в сила Договорът за асоцииране на Турция с ЕИО.

1965

На 8 април в Брюксел е подписан Договорът за сливане на трите Общности (ЕОВС, ЕИО иЕвратом). Той влиза в сила на 1 юли 1967 г.
На 1 юли Франция прекъсва преговори за финансиране на Общата селскостопанска политика. Френското правителство отзовава Постоянния си представител към ЕИО. За седем месеца френската делегация не участва в заседанията на COREPER (политика на “празния стол”).

1966

През януари е сключен “Люксембургският компромис”: Франция се връща в Съвета в замяна на обещанието на останалите държави-членки да запазят гласуването с единодушие в Съвета при вземане на решения, които засягат важни държавни интереси.

1967

Великобритания повторно подава молба за членство. Следват я Ирландия и Дания и малко по-късно Норвегия. Ген. дьо Гол продължава да се противопоставя на британското присъединяване.

1970

През юни в Люксембург са открити преговорите за присъединяване на четирите страни-кандидатки.

1972

На 22 януари Дания, Ирландия, Норвегия и Великобритания подписват Договори за присъединяване.
На 25 септември ратифицирането на Договора за присъединяване е отхвърлено на референдум в Норвегия.

1973

На 1 януари Дания, Ирландия и Великобритания се присъединяват към ЕИО.

1974

През януари в декларация за състоянието на ЕИО Европейската комисията подчертава пред Съвета необходимостта за сближаване на националните политики на държавите-членки и изработване на общи политики. Парламентът декларира, че единството на Европа може да бъде постигнато само ако институциите на Общността бъдат упълномощени да следват политика на действителна европейска солидарност.

На 1 април след смяна на правителството във Великобритания, държавният секретар информира Съвета на ЕИО за смяна а политиката на Обединеното кралство към ЕИО.

Той призовава за значителни промени в Общата земеделска политика, нови методи за финансиране на бюджета на Общността и разрешение на валутните проблеми. Великобритания започва предоговаряне на условията си за влизане в ЕИО.

На 9 и 10 декември в Париж държавните и правителствени лидери на Държавите членки решават да се срещат три пъти годишно като “Европейски съвет”. Те одобряват провеждането на преки избори за Европейски парламент, споразумяват се за създаването на Европейски фонд за регионално развитие и по принцип приемат идеята за установяване на икономически и валутен съюз. Лидерите възлагат на белгийския премиер Лео Тиндеманс да подготви доклад за Европейски съюз до края на 1975 г.

1975

На 5 юни на референдум за членство в ЕИО 67.2% от британците подкрепят оставането на Обединеното кралство в ЕИО.
На 12 юни Гърция подава молба за членство в ЕИО.

1976

На 1 и 2 април Европейският съвет в Люксембург за пръв път обсъжда доклада “Тиндеманс”.
На 27 юли са открити преговорите на Гърция за членство в ЕИО.

1977

На 28 март Португалия подава молба за членство.
На 28 юли и Испания подава молба за присъединяване.

1978

На 4 и 5 декември Европейският съвет в Брюксел одобрява създаването на Европейската валутна система. Тя е основана на Европейската валутна единица (ЕКЮ) и на Валутнообменния механизъм. ЕКЮ-то, което първоначално е била единицата за измерване на вътрешния бюджет на Общността, приема някои от характеристиките на действителна валута (използва се, например, за пътнически чекове и банкови депозити). Валутнообменният механизъм определя централен обменен курс на националните валути към ЕКЮ-то. Всяка национална валута може да се движи над и под този курс в определени граници. В Европейската валутна система се включват всички държави-членки с изключение на Великобритания.

1979

На 5 февруари в Брюксел са открити преговорите за присъединяване на Испания.
На 28 май в Атина е подписан Договорът за присъединяване на Гърция.
През юни са проведени първите преки избори за Европейски парламент.
Между 17 и 20 юли се провежда първата сесия на директно избрания Парламент. Г-жа Симон Вейл е избрана за негов председател с абсолютно мнозинство след балотаж.

1981

На 1 януари Гърция става 10-ата държава-членка на ЕИО.
През ноември Франция и Германия представят плана “Геншер-Коломбо”, който предлага реформа на институционалния механизъм на Общността.

1982

На 23 февруари след консултативен референдум Гренландия, която влиза в ЕИО като част от Дания, се оттегля от Общността.

1983

Депутатът в Европейския парламент Алтиеро Спинели представа проект на договор за Европейски съюз.

1984

През февруари проектът на Спинели е одобрен от Парламента с голямо мнозинство.
През юни Европейският съвет във Фонтенбло, Франция, постига споразумение за размера на компенсацията (ребат), която Великобритания да получава заради вноската си в европейския бюджет.

1985

На 12 юни са подписани Договорите за присъединяване на Испания и Португалия.
На 2-4 декември Европейският съвет в Люксембург се съгласява да измени Римските договори и да съживи процеса на европейска интеграция чрез приемане на Единен европейски акт.

1986

На 1 януари Испания и Португалия се присъединяват.
На 17 и 28 февруари в Люксембург и Хага е подписан Единният европейски акт.
На 29 май под звуците на Европейския химн пред централната сграда на Комисията в Брюксел за пръв път е издигнат Европейският флаг.

1987

На 14 април Турция подава молба за присъединяване.

1989

През април председателят на Европейската комисията Жак Делор представя доклад за икономически и валутен съюз.
На 17 юли Австрия подава молба за присъединяване.
На 9 ноември пада Берлинската стена. Германската демократична република отваря границите си.

1990

На 28 април в Дъблин е свикан извънреден Европейски съвет. Той взема решение за обща позиция на държавите-членки относно обединението на Германия и за отношенията със страните от Централна и Източна Европа.
На 29 май в Париж е подписано споразумение за създаване на Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която да оказва финансова подкрепа на страните от Централна и Източна Европа.
На 4 юли Кипър подава молба за членство.
На 16 юли Малта подава молба за членство.
На 3 октомври Германия се обединява и провинциите на бившата ГДР стават част от ЕО.
На 14 и 15 декември Европейският съвет в Рим открива две междуправителствени конференции: за икономически и валутен съюз и за политически съюз. 

1991

На 1 юли Швеция подава молба за членство.
На 21 октомври Съветът решава да сключи споразумение с ЕФТА за установяване на Европейско икономическо пространство.
На 9 – 10 декември Европейският съвет в Маастрихт се споразумява за текста на Договора за Европейски съюз.

1992

На 7 февруари Договорът за Европейски съюз е подписан от външните и финансовите министри на Държавите членки.
На 18 март Финландия подава молба за членство.
На 20 май Швейцария подава молба за членство.
На 2 юни на референдум в Дания е отхвърлена ратификацията на Договора за Европейски съюз.
На 25 ноември Норвегия подава молба за членство.
На 11 – 12 декември Европейският съвет в Единбург предлага на Дания специални дерогации, които да улеснят провеждането на втори референдум за ратифициране на Договора за Европейски съюз.

1993

На 1 януари влиза в сила Единният европейски пазар.
На 1 февруари са открити преговори за членство с Австрия, Финландия и Швеция.
На 5 април са открити преговори за членство с Норвегия.
На 18 май датчаните одобряват с референдум ратифицирането на Договора за Европейски съюз.
На 21 – 22 юни Европейският съвет в Копенхаген решава страните от Централна и Източна Европа да станат пълноправни членки на ЕС, ако изпълнят определен комплект от политически и икономически изисквания.
На 1 ноември влиза в сила Договорът за Европейски съюз.

1994

На 31 март Унгария подава молба за членство.
На 5 април Полша подава молба за членство.
На 24 и 25 юни са подписани Договорите за присъединяване на Австрия, Швеция, Финландия и Норвегия.
На 28 ноември норвежците отхвърлят на референдум Договора за присъединяване.

1995

На 1 януари Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към ЕС, с което броят на държавите-членки нараства до 15.
На 25 – 26 февруари на среща на Г-7 в Брюксел тържествено е открит порталът “Europa” – официалният уебсайт на Европейския съюз.
На 26 март влиза в сила Шенгенското споразумение, страни по което са Белгия, Франция, Германия, Люксембург, Нидерландия, Португалия и Испания. Граничният контрол е премахнат. Великобритания и Ирландия остават извън споразумението заради опасения от нелегална имиграция и тероризъм.
На 22 юни Румъния подава молба за членство.
На 27 юни Словакия подава молба за членство.
На 12 юли Европейският парламент избира финландеца Якоб Сьодерман за първи Омбудсман на Европейския съюз.
На 27 октомври Латвия подава молба за членство.
На 27 ноември Естония подава молба за членство.
На 12 декември Литва подава молба за членство.
На 14 декември България подава молба за членство.

1996

На 17 януари Чехия подава молба за членство.
На 10 юни Словения подава молба за членство.

1997

На 2 октомври е подписан Договорът от Амстердам.
На 1 юни е основана Европейската централна банка.
На 10 ноември са открити преговори за присъединяване на Кипър, Полша, Естония, Чехия, Унгария и Словения.

1999

На 1 януари е въведено еврото. Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия и Испания приемат еврото за своя официална валута.
На 15 март Комисията колективно подава оставка заради доклад на независими експерти, който уличава нейни членове в измама, произвол и клиентелизъм.
На 1 май влиза в сила Договорът от Амстердам.
На 10 –11 декември Европейският съвет в Хелзинки одобрява откриването на преговори за присъединяване на България, Румъния, Словакия, Латвия, Литва и Малта. Турция получава статут на страна кандидатка.

2000

На 15 януари в Брюксел са открити преговорите за присъединяване на България, Румъния, Словакия, Латвия, Литва и Малта.
На 28 септември на референдум в Дания е отхвърлено въвеждането на еврото.
На 7 – 9 декември Европейският съвет в Ница постига споразумение за съдържанието на Договора от Ница. Председателите на Парламента, Съвета и Комисията одобряват Харта на основните права в Европейския съюз.

2001

На 2 януари Гърция става 12-ия член на зоната на еврото.
На 26 февруари е подписан Договорът от Ница.
На 7 юни ирландците отхвърлят с референдум Договора от Ница.
На 14 – 15 декември Европейският съвет в Лаакен приема Декларация за бъдещето на Европа, която дава възможност за пристъпване към основни реформи и обявява предстоящото свикване на Конвент за реформата.

2002

На 1 януари банкнотите и монетите евро влизат в обръщение в 12-те държави-членки на еврозоната.
На 28 февруари в Брюксел се открива Конвентът за бъдещето на Европа. Той започва подготовка на проектодоговор за Конституция за Европа.
На 23 юли изтича Договорът за ЕОВС.
На 19 октомври на втори референдум ирландците одобряват Договора от Ница.

2003

На 16 април в Атина е подписан Договорът за присъединяване на Чехия, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия.
На 20 – 21 юни Европейският съвет в Солун приема проекта на Конституцията за Европа като добра основа за междуправителствени преговори. Лидерите на ЕС се срещат с колеги от Западните Балкани и изразяват намерение да приемат страните от региона в ЕС при условие, че те постигнат демократична стабилност, установят върховенство на правото и отбележат икономически прогрес.

2004

На 22 март Бившата Югославска Република Македония подава молба за членство.
На 1 май става факт най-голямото дотогава разширяване на Европейския съюз. Десет нови държави се присъединяват едновременно. Населението на ЕС нараства с повече от 100 милиона души.
На 17- 18 юни Европейският съвет в Брюксел решава, че Хърватия изпълнява политическите критерии за започване на преговори за членствои й дава статут на страна кандидат.
На 29 октомври лидерите на Съюза подписват в Рим Договор, установяващ Конституция за Европа.
На 16 – 17 декември Европейският съвет в Брюксел одобрява приключването на преговорите за членство с България и Румъния.

2005

На 25 април в Люксембург е подписан Договорът за присъединяване на България и Румъния.
На 29 май французите отхвърлят с референдум ратифицирането на Конституцията.
На 2 юни холандците отхвърлят с референдум ратифицирането на Конституцията.

На 10 юли Люксембург гласува положително за ратификацията на Конституцията.

На 3 октомври се откриват преговорите за присъединяване на Турция и Хърватска към ЕС.

2006

На 1 януари Австрия поема председателството на ЕС.

На 31 януари в Брюксел се провежда среща на Съвета по асоцииране между ЕС и България.

На 16 февруари Европейският парламент приема доклад за ново законодателство, което отваря Общия пазар на ЕС и в сферата на услугите.

На 4 май Европейската комисия приема Европейската инициатива за прозрачност.

На 1 юли Финландия поема председателството на ЕС.