Директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров обвини в четвъртък в “издънване” археолога Николай Овчаров, който оспори разкритата самоличност на Боянския майстор ден по-рано.
След като преди две седмици директорът на НИМ Божидар Димитров съобщи сензационно, че е известно името на майстора, сътворил прочутите стенописи в църквата в Бояна, в сряда археологът проф. Николай Овчаров коментира, че подписът, открит при реставрацията, е много вероятно да не е на зографа. Той смята, че подписът може да бъде на всеки, който е бил в църквата по времето, когато тя е била рисувана.
Това вбеси Димитров, който излезе с нова сензация, а именно, че е открита и втора творба на същия майстор. Самият Боянски майстор междувременно “смени” името си от Вълкан или Вълчан, както се считаше първоначално, на Василий. Такова в крайна сметка се оказало името на художника, обясни Димитров.
Той не пропусна да засегне археолога и на тема научни разработки, като заяви, че покрай Перперикон могат да се правят и се правят доста спекулации с историята, но с Боянската църква не се правят такива фокуси. Димитров обвини Овчаров, че представя керамични плочки с надписи, публикувани преди 15-20 години от други учени, като сензационно току-що направено откритие.
Димитров отдаде поведението на Овчаров на болезнени амбиции, достигнали болестни размери.
Перперикон не е по-малко значим от Боянската църква", не остана длъжен Николай Овчаров в словесната престрелка.
Димитров пък се впусна в обяснението, че автографът на Василий е нанесен върху грубата мазилка, която веднага след изсъхването си (2-3 дни след като е била положена) е била покрита с втората фина мазилка. Върху нея следователно не може да се пише през следващите 2 века, а само в следващите 2 дни, през които църквата е била в ръцете на художниците, смята той.
Овчаров обаче е на мнение, че този надпис е стандартен подпис от 13-14 век, среща се навсякъде и може да бъде подпис на всеки човек. Според археолога надписът като стил принадлежи към така наречените графити. Графитите в Средновековието са от два типа - автографи или надписи с приписков характер, защото се срещат по преписките на книгите. Изписват се преди всичко от посетители на църквата, като по този начин обозначават своето посещение там, уточни Овчаров.
Според археолога е доказано, че Боянският майстор не съществува и има няколко художници на църквата. По принцип средновековната църква се изписва от няколко зографи и различни хора работят по отделните участъци, допълни той.
Тук Божидар Димитров се съгласи."Единственото нещо, за което е прав Овчаров, е, че върху църквата са работили поне трима художници. Боянският майстор наистина е едно събирателно име, литературна измислица. Обикновено такива църкви се правят от екипи”, посочи директорът на НИМ.
За автопортрета, намерен от реставраторите в църквата, Овчаров каза, че няма основание да се смята, че това е изображение на конкретен човек. Това е персонаж, каквито са се правили по това време в църквата.
Археологът посочи, че подписът посочва грамотност, която е била типична за хората по това време./Марта Иванова/Mediapool
|
