Повечето хора свършват на 1,80 м. под земята или изчезват като дим в атмосферата, някои предпочитат замразяването или пък мумифицирането.
Ала все повече смъртни вече желаят да преминат във вечността под формата на диамант – естествено срещу пари и в резултат на химическа трансформация, извършвана по-специално в Швейцария.
В градчето Коар фирмата Алгорданца ( Algordanza) получава всеки месец между 40 и 50 урни от цял свят, чието съдържание превръща в скъпоценен камък. Има всякакви хора като се започне от шофьор на камион и се стигне до професор по философия, отбелязва Риналдо Вили, един от съоснователите на лабораторията, където петнадесет машини работят без прекъсване. Петстотин грама прах са достатъчни, за да се направи диамант, докато човешкото тяло оставя средно 2,5-3 кг прах след кремация. Най-напред прахът се метаморфозира във въглерод, после в графит. Обработен при много голямо налягане и температура до 1700 градуса той се превръща в изкуствен диамант за четири-шест седмици. В природата за същия процес са необходими хилядолетия. Всеки диамант е уникален: цветът варира от тъмно синьо до почти бяло. Това е отражение на самоличността, уверява Вили. След като бъде получен, необработеният диамант се шлифова според формата, която желаят близките на покойника – много често сърце, което може да се сложи на верижка около врата или да се монтира върху пръстен. Цената на превръщането на покойника в полупрозрачна душа варира от 4500 до 17 000 швейцарски франка (2800 – 10 600 евро) в зависимост от големината на камъка – от 0,25 до 1 карат. Индустрията „човешки диамант“ бележи разцвет. Конкуренти на фирмата „Алгорданца“ има в Испания, Русия, Украйна и САЩ. Швейцарската пък вече е отворила филиали в двайсетина страни, от които шест извън Европа. Повечето от урните са изпратени от семействата на покойниците, които искат да запазят някакъв спомен от тях. Но има и клиенти, които още приживе изразяват волята си да бъдат „диамантизирани“ след смъртта си. Мобилността на съвременния живот е причина за разрастването на индустрията. Трудно е човек да се мести, пренасяйки урната, още повече че в някои страни има забрана за пазенето на урни с прах в дома, или да се поддържа гроб, когато близките не живеят наблизо. Едно погребение струва скъпо затова кремацията се практикува все по често – при повече от 75% от смъртните случаи в Швейцария. Съсобственикът на „Алгорданца“ („Спомен“ на романш – един от четирите официални езици в Швейцария) признава обаче, че е невъзможно да се докаже дали даден диамант е получен от праха на определен човек. ДНК гори, но „химическият отпечатък“ на праха, който се определя при получаването на урната в лабораторията, се документира и така се доказва произходът на „крайния продукт“. /БГНЕС
|
SVEJO.NET: 
