Ако харесваш тази статия, защо не я споделиш с твой приятел в Svejo?
Валентин Стоянов е завършил Право в СУ „Св. Климент Охридски” и е специализирал Право на Европейския Съюз и Международни икономически организации в Университет Хамбург, Германия. В момента работи като юрисконсулт във финансовия сектор. Член е на Контролния съвет на СДС, както и съветник на г-н Пламен Юруков.
Шоковото поскъпване на петрола и храните, а от там и на огромна част от стоките и услугите, доведе до едно осезаемо напрежение в българското общество. Това неизбежно доведе до подновяване на дебата за намаляване на ставката на данъка върху добавената стойност, като възможна фискална антиинфлационна мярка.
Факт е, че в момента цяла Европа трескаво търси лек срещу високата инфлация и по мое мнение смъкването на ДДС в България вече изглежда неизбежно. Въпросът е с колко и кога. Съюзът на демократичните сили внесе законопроект, с който припомни отколешната си идея за намаляване на ДДС, но уви, законопроектът беше отхвърлен от управляващото мнозинство.
Явно няма изглед управляващите да пристъпят към редуциране на ДДС ставката от 20% на 18% и това ще е както в техен, така и в ущърб на цялото българско общество. Учудващо е как от тристранната коалиция не го разбират, но това така или иначе ще е за тяхна сметка.
Истината е, че правителството дължи на хората данъчни облекчения, защото за поредна година ни излъгаха с фалшив бюджет, почиващ върху нереалистични изчисления. Факт е, че хазната прелива. От началото на годината всеки месец превишението на приходите над разходите набъбва със стотици милиони и в края на Май вече достига шокиращите 3,3 млрд. лева. Това е далеч над планирания за цялата година бюджетен излишък, а до края на 2008 г. сумата може да се удвои и утрои! Една от основните причини е, че постъпленията са изчислявани при цена на петрола от едва 68 долара за барел, а котировките сега са над 2 пъти по-високи. Още през януари петролът вече бе над 90 долара и бе ясно, че хазната ни готви голяма измама!
От тази гледна точка – вместо да трупа колосални излишъци и после да похарчи значителна част от тях потайно и спешно на финала на годината (както направи миналия декември, като раздаде на тъмно 1.4 млрд. лв.), властта може да свали ДДС още сега, в средата на годината – от 20 на 18%.
Калкулациите
Приходите от ДДС през 2007г. са от порядъка на 6,6 млрд. лева, а тази година при всички случаи ще достигнат поне 7,5 млрд. Това на практика означава, че намаление на ставката с два процентни пункта би довело до намаляване на приходите за бюджета с около 750 млн. лв., което пък означава, че тези пари биха останали в ръцете на гражданите и бизнеса. С други думи средно на човек се падат по минимум 100 лева.
Впрочем, често не се взема под внимание оскъпяването на стоки и услуги по потребителската верига. Напр. внася се суровина и при вноса върху нея се начислява ДДС; впоследствие от съответната суровина се произвежда вторичен продукт, който се облага още веднъж. По този начин ефектът на облагането се мултиплицира и води до още по-значително поскъпване на стоките и услугите. Между другото, трябва да се отбележи, че данъчната основа, върху която се начислява ДДС първо се „обогатява” с акцизите и митата (когато се касае за вносни и акцизни стоки, като горивата) и това е пример за неразривната свързаност на темите за редуциране на ДДС и за редуциране на акцизите, т.е. на косвените данъци като цяло. Именно поради тази причина Съюзът на демократичните сили обедини дебатите за сваляне на косвените данъци, т.е. противопоставихме се на правителствения подход, разглеждащ данъчните въпроси „на парче”, без да отчита връзките между тях...
Без диференцирани ставки
В същото време не трябва да пропускаме и призивите за въвеждане на диференцирани ДДС ставки. Подобни популистки идеи трябва да бъдат отхвърлени. От чисто политическа гледна точка звучи изкушаващо да се подеме рефрена за силно свиване и дори премахване (!) на ДДС върху храните напр., но нека си зададем въпроса как биха рагирали останалите индустрии. Редуциране или направо премахване на данъка веднага биха поискали от фармацевтичната индустрия с аргументи за живота и здравето на хората; книгоиздателите биха поискали същото – с аргументи за образованието и културното ниво на нацията; от високотехнологичните компании също биха издигнали глас – с икономическа обосновка... Накратко – исканията за диференцирани ДДС ставки не могат да бъдат подкрепени, защото това автоматично би дало данъчни предимства на едни сектори пред други и би ги поставило в облагодетелствано положение спрямо всички останали. Не това е дясното разбиране. Дясната данъчна политика се изразява в предоставяне на равни възможности за всички и непозволяване на привилегировано данъчно третиране на едни за сметка на други.
Обобщенията
Разбира се, няма гаранция, че намаляването на данъка върху добавената стойност автоматично ще доведе до спад в цените на облагаемите стоки и услуги, но със сигурност ще е предпоставка за ограничаване темпове на поскъпването им! Може да обобщим следното: лявата политика гласи „Има излишък – значи го харчим” (и по този начин се напомпва инфлацията), а дясната – „Има излишък – значи намаляваме данъците и осигуровките” (и по този начин се увеличават разполагаемите доходи на хората). Именно поради тази причина, след като се преборим за редуциране на ДДС до 18%, следващата стъпка (в случай на устойчиви фискални излишъци, каквито има България през последните години) би могла да бъде намаляване с още два процентни пункта – до 16%.
SVEJO.NET: 
