|
|
Автор/Източник : Валентин Стоянов |
|
|
Ако харесваш тази статия, защо
не я споделиш с твой приятел в Svejo? |
|
Валентин Стоянов е завършил Право в СУ „Св. Климент Охридски” и е специализирал Право на Европейския Съюз и Международни икономически организации в Университет Хамбург, Германия. В момента работи като юрисконсулт във финансовия сектор. Член е на Контролния съвет на СДС, както и съветник на г-н Пламен Юруков.
Темата за компенсаторните инструменти е част от голямата тема на Прехода за икономическо обезщетяване на ограбените от комунистическия режим. Компенсаторни инструменти са компенсаторните записи и жилищните компенсаторни записи по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, както и поименните компенсационни бонове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
За съжаление на притежателите на тези ценни книжа – политическата воля, специално в последните години, е такава, че не се обръща кой знае какво внимание на сегмента на компенсаторните инструменти. Още повече липсва каквато и да е яснота относно държавната политика по отношение на този вид инструменти, чиято цел в крайна сметка е да компенсират притежателите им за отнето в полза на държавата имущество.
Понастоящем в обращение има компансаторни инструменти за над 600 млн. лв., което представлява около 1/3 от всички ценни книжа от този вид издавани някога. Срещу този огромен ресурс към момента Агенцията за приватизация планира да предложи активи за едва … 15-20 млн. лв. Известен е напр. фактът, че настоящето правителство промени стратегията на предишното за продажба на 30% от капитала на Параходство Български Морски Флот чрез борсата, част от които срещу компенсаторки, като настоящият приватизационен план предвижда същите 30% да бъдат продадени не по-рано от 5 г. и не по-късно от 6 г. след сключването на договора за продажба на мажоритарния пакет от 70 на сто. Парадоксално е, че преди няколко седмици правителството прие разширен списък от дружества, за които се допуска приватизация на миноритарни дялове с непаричните платежни средства, но в същото време намали дела от Параходство БМФ, който новият собственик може да придобие с такива средства. От страна на Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти тази новина беше коментирана като „подигравка с очакванията на хората“.
Решенията
Има няколко основни стъпки, които държавата може да предприеме, за да облекчи положението на притежателите на компенсаторни инструменти. На първо място трябва да бъдат извадени някои от големите държавни предприятия от т. нар. „забранителен списък“ и да се предложат миноритарни пакети от по 20-30% от капитала им срещу компенсаторки. Касае се за Списък №1 към Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, представляващ „забранителен списък” на дружества, които не могат да бъдат приватизирани. Някои от по-известните сред тях са "Автомагистрали" ЕАД, БДЖ, "Летище София" ЕАД, "Български пощи" ЕАД, "Терем" – ЕАД, "Булгаргаз" – ЕАД, "НЕК" – ЕАД, ТЕЦ "Марица-изток 2" – ЕАД. Наред с тях има и подходящи за раздържавяване дружества в Списък №2 към Закона за приватизацията, съдържащ компании, които могат да бъдат приватизирани само след приемане на нарочна стратегия от Народното събрание. Някои от тях са Булгартабак, военните „Тератон”, „Кинтекс” и „ВМЗ”, 1/3 от електроразпределителните дружества...
Друга опция е държавата да предостави възможност всички активи, които предлага чрез търгове, било то движими и недвижими вещи или пакети от акции на дружества, да могат да се плащат и в компенсаторни инструменти“. Пример – търговете, провеждани от Агенцията за държавни вземания, на които се продава имущество на лица, неизпълнили задължения към бюджета.
Трети вариант (също много удачен) би бил превръщането им в държавен дълг, т.е. в дългосрочни държавни ценни книжа с определен лихвен купон. Вярно е, че те и в момента са държавен дълг, но той не е гарантиран по никой начин.
Ангажиментите на държавата
Пазарът на компенсаторни инструменти е създаден от държавата и до този момент изцяло се движи от нейната приватизационна политика. Точно заради това трябва да се каже ясно какво ще стане с тези ценни книжа, защото най-лошото в момента е, че нито за инвеститорите, нито за притежателите е ясно какво бъдеще ги очаква. Решението на проблема е да се каже в какви срокове, кога и какво ще се приватизира; може да се определи дори краен срок за използването им.
Точно поради тази причина би трябвало не да се правят измислени търгове през 5-6 месеца с някакви миноритарни пакети, които не предизвикват кой знае какъв интерес и изчистват малък ресурс от компенсаторните инструменти, а да се изгради конкретна стратегия, в която също ясно да се предвижда на какъв етап какви активи ще бъдат предложени. Нужно е да има план за действие, както и яснота за инвеститорите какво могат да правят с тези инструменти, да решат кога за тях е най-изгодно да започнат да купуват, а не както е сега – търговия в информационно затъмнение при положение, че нито се знае какво ще се бъде пуснато за приватизация, нито точно какъв ще е процентът за плащане с компенсаторни инструменти. В противен случай ще продължим да сме свидетели на продължаващото опорочаване на идеята за обезщетяване на потърпевшите от комунистическите кражби!
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| |
|
 |
|
Депутат от управляващата партия БСП заяви, че според него... |
|
|
През тазгодишните коледни и новогодишни празници чиновниците от... |
|
|
|
През тазгодишните коледни и новогодишни празници чиновниците от... |
|
|
Депутат от управляващата партия БСП заяви, че според него... |
|
|
|
|
SVEJO.NET: 
